"Производство и търговия с Овощен и Лозов Посадъчен Материал - Висококачествена Продукция По ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ"
Далматинска Смокиня или Сан Пиетро /Ficus carica San Pietro/
Ранен сорт с две реколти - първата през юли, а втората септември - октомври. Дървото има слаб растеж - достига едва 3,5 метра на височина и 2,5 метра на ширина. Лесно се отглежда в контейнер. Издържа както на суша, така и на обилни дъждове.
Плодовете са едри, достигат до над 140 грама, като при първата реколта са издължени, а при втората – овални. Плодовото месо е сочно и сладко, с характерен ванилов вкус.
Сортът е студоустойчив за цяла България.
Обикновената СМОКИНЯ (Ficus carica) е дърво или храст.
Сортът Мичуринска-10 се отличава с необикновена родовитост. Този сорт е единственият в България, който винаги, всяка година без изключение, дава обилна реколта от качествени плодове.
Растението не е взискателно към условията на средата, издържа на горещини и бедни почви, което го прави лесно за отглеждане.
Израства до 3 – 10 m височина и има гладка сива кора. Листата на смокинята се сменят и са 12 – 25 cm дълги и 10 – 18 cm широки. Плодът, наричан също смокиня, е 5 – 10 cm дълъг, на цвят зелен, когато е неузрял, и морав, когато е узрял.
С богатото си съдържание на калий и захари смокинята е и добро лечебно средство при сърдечно-съдови заболявания, повишено кръвно налягане и отоци. Желязото и манганът в смокинята са полезни при анемия. Смокинята действа и леко слабително, поради което се използва и против запек: сушени смокини, накиснати в дървено масло, които се ядат сутрин на гладно.
Смокиновият храст най-често има 4 – 5 клона. След засаждане, в процеса на растеж, в основата на фиданките се образуват издънки. Излишните се махат през есента, оставят се 2 – 3 броя. Да се отглежда смокинята във вид на храст е удобно. Резитбата се прави на 2 пъти – през есента се махат клоните, които не могат да се покрият. През пролетта, след разкриването на храста, изгнилите се изрязват, тогава се извършва прореждане.
Люлин е първият български сорт ремонтантни малини. Той и сега е широко застъпен в любителските градини.
Предимствата на сорта са много, защото той е устойчив на дидимела и кониотириум, от които се нападат повечето от вносните сортове.
ПЛОДОДАВА ОБИЛНО ПРИ ЕДНА РЕКОЛТА
Въпреки че е ремонтантен сорт, т. е. може да дава по две реколти годишно, сортът дава много по-добър добив при еднократно плододаване.
Това се постига сописаната вече технология при пълно премахване на всички леторасти наесен. Тогава плодовете от следващата реколта се берат в края на лятото и есента. При такова отглеждане, сортът е подходящ за отглеждане и в полски райони, тъй като зреещите късно плодове избягват слънчевите пригори през горещите дни на летните месеци. За тази цел обаче, сортът задължително трябва да се напоява, което е напълно възможно в малките градини.
ПЛОДОВЕ ПРЕЗ ЦЯЛАТА ГОДИНА
И все пак, ако не държите на количеството, а на това да имате плодове от малини по-дълго през годината, имате възможност. И двата сорта могат да се отглеждат по обикновената технология. Разликата, както вече знаете е само в резитбата. Оставените едногодишни леторасти за следващата година ще ви дадат реколта още през юни, а младите издънки и втори път през есента.
