Произход: Сортът произхожда най-вероятно от Португалия и от там неговото име. Познат във всички страни, където се отглежда дюлята. У нас се среща из цялата страна и все още е най-широко разпространен дюлев сорт. Стандартен сорт за ограничено разпространение.
Агробиологична и екологична характеристика: Дървото има силен растеж и образува прибрана корона. Пробудимостта на пъпките е слаба, а разклоняемостта задоволителна. Разтежът е средно ран.
Сортът е частично самофертилен. Има неизравнен, но с добра кълняемост прашец. Опрашва се от Асеница, Триумф, Хемус и Тримонциум. В плододаване встъпва рано и има обилна и редовна родовитост. Чувствителен е на големи зимни студове. Предпочита умерено влажни, пропускливи и богати почви с ниско разположен карбонатен слой. Плодовете узряват през първата половина на октомври. Те са едри до много едри ( 118 х 86мм ), със средно тегло над 400г., заострено* или притъпено* – крушовидни и широкоребристи с неравна повърхност. Кожицата е средно дебела, зеленикаво жълта. Месото е бледожълто, възхрупкаво, слабо сочно, малко стипчиво, възкисело, ароматично с едри каменисти гранули особенно около семенните камери, с много добро качество.
Технологична характеристика: Своевременно обраните плодове (при зеленикаво-жълт цвят на кожицата) при обикновенни условия се съхраняват до декември, а по-късно обраните (когато придобият жълт цвят на кожицата) страдат от горчиви подкожни ядки още на дървото или наскоро след беридбата, което силно влошава технологичните им качества. Не понасят груб транспорт. Употребяват се преработка в компот, конфитюри, сладка и нектари.
Подложка: Дюля ВА-29
