"Производство и търговия с Овощен и Лозов Посадъчен Материал - Висококачествена Продукция По ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ"
Срок на зреене: 8 - 12.VII.
Унгарски сорт, стандартен за нашата страна от 1964г.
Срок на зреене 20-25 юли
Създадена е през 1985 година в Аграрния Институт в Нови Сад. Цъфти два-три дни след унгарската кайсия. Узрява около седмица след Унгарската.
Развива средно стъбло и е доста плодородна. Някои институти съобщават за добиви, които са до три пъти по-големи от унгарския сорт.
Плодът е едър до много едър (63-65гр.), овален, с оранжев цвят и лека червенина отстрани. Този сорт се радва на голяма популярност заради големината на плода и на добива. Типично индустриален сорт, подходящ за почти всякакви условия.
Срок на зреене: 20 - 25.VII.
Стар разпространен сорт. Плодовете са много едри – средно 72 g,- овални, със заострен връх и равна основа. Кожицата е средно дебела, гладка и почти без власинки, лъскава, оранжево-жълта с карминов руменец.
Плодовото месо е оранжево-жълто, плътно, хрупкаво, умерено сочно, сладко, приятно кисело и с много добри вкусови качества. Костилката е средно едра, отделя се лесно от плодовото месо. Ядката е сладка. Плодовете узряват 5-7 дни след плодовете на сорта Унгарска кайсия.
Дървото е слабо до умерено растящо и с добра родовитост. Напада се от болестта ранно кафяво гниене, но е по-устойчиво на измръзване.
Срок на зреене – 25.VII
Сртът е получен чрез изкуствено опрашване в Rutgers, New Jersey, САЩ, през 1962 г. и Harrow (Онтарио), Канада. Представен за отглеждане през 1977. Дървото расте силно.
Сорт устойчив на ниски температури, цветните пъпки се запазват дори и след по-сериозен мраз рано напрослет..
Цъфтежът е средно късен. Листата са със среден размер, овални. Плодовете са овални. Месото е тъмно оранжево сочно, ароматно,сладко с приятно кисел вкус. Плодът е със средни размери, с овална форма.
Изключително добър за сокове и конфитюри с приятен вкус и аромат идващ от образувалият се пулп след преработката му.
За по-добро плододаване изисква по-тясно място за разлика от другите разновидности на кайсията.
Вирее на по-студен климат и е подходящ за районите с по-късни пролетни слани с цел запазването на цвета!
Срок на зреене – 1-10.VIII
Срок на зреене: 1-10.VIII
Първия в България хибрид между синя слива и кайсия създаден в Институт по овощарство (ИО) в Пловдив. Кръстоската се казва "Стендесто", на името на родителите си - синя слива сорт "Стенлей" (майка) и кайсия - сорт "Модесто" (баща).
Сортът е одобрен от Изпълнителната агенция по селекция, апробация и семеконтрол (ИАСАС) през март 2013 година. Новият вид се ражда след 25- годишна селекция от екип учени.
Учени успяха да създадат нов ботанически вид – „Стендесто”. Става дума за българския отговор на популярния в САЩ плъмкот – хибрид между слива и кайсия. Нестандартната кръстоска, съчетаваща вкусовете и хранителните качества и на двата плода, е резултат от дългогодишните научни експерименти на екип от Института по овощарство в гр. Пловдив. Освен че е устойчив на болести, хибридът е с високо съдържание на захар и е много вкусен – твърдят познавачи. Първата партида с фиданки за засаждане ще бъде пусната на пазара следващата есен. Междувременно към необичайния плод вече проявяват интерес както търговци, така и селекционери от цяла Европа.
„Родители” на новия ботанически вид „Стендесто” са синята слива от сорта „Стенлей” и кайсията от сорта „Модесто”. Симпатичната кръстоска е наследила минералните вещества и витамините на своите първоизточници, така че освен вкусна, тя е и полезна. На външен вид плодът е тъмновиолетов и е с издължена форма, като сливата. Но пък целият е покрит с нежен мъх и е ароматен като кайсията. Дръвчетата раждат на третата или четвъртата година след засаждането им, а плодовете зреят в началото на август месец. Но най-интересното е, че сортът е получен против всички правила на генетиката! – не скрива гордостта си доц. Аргир Живондов – директор на Института по овощарство в Пловдив.
Обикновената синя слива има 48 хромозоми, а кайсията има само 16, т. е. едната има три пъти повече хромозоми от другата. При това положение според правилата на генетиката двата вида не би трябвало да подлежат на кръстоска.
А иначе предимството на „Стендесто” е неговата доказана устойчивост на опасната болест шарка – най-безмилостният вредител на сливата, а и на кайсията, който причинява сериозни финансови щети в селското стопанство. Новият плод е естествено имунизиран срещу тази напаст. За разлика от северноамериканския си побратим обаче „Стендесто” е по-дребничък, но затова пък е по-ароматен – твърдят от Института по овощарство в Пловдив. Освен това задокеанският е резултат на кръстоска между японска слива и кайсия. Всеки от тези плодове притежава по 16 хромозома, т. е. двата вида са напълно генетично съвместими, за разлика от нашенския „Стендесто”. Осъществен е по-трудния вариант! Кръстосват се по-дребничката европейска синя слива с кайсията, а между тях има сериозна хромозомна диспропорция!
Освен това нашенският плъмкот е по-вкусен и ароматен (ТОВА ВЕЧЕ Е ОТ ЛИЧЕН ОПИТ).
При добре узрелите плодове съдържанието на захар в тях е около 17 на сто, благодарение на което „сладката кръстоска” е идеална за приготвянето на ракия – която пък неотменно присъства на българската трапеза.
От „Стендесто”, който се отличава с богатия си минерален и витаминозен състав, ще можем да си приготвяме апетитни мармалади, конфитюри и всевъзможни мусове. Очаква се новият плод да предизвика истински фурор на българския пазар, а защо не и на чуждия?
