"Производство и търговия с Овощен и Лозов Посадъчен Материал - Висококачествена Продукция По ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ"
срок на зреене: 25.VIII
Бял винен сорт грозде селектиран през 1852 г. в гр.Анже, Франция от Моро-Робер. Според ДНК анализи е създаден чрез кръстостване на сортовете Шасла (Шасла Доре и Шасла Мискетова) с Мускат де Сомур. През втората половина на ХІХ век се разпространява първо в Западна Европа, а впоследствие в Централна и Източна Европа. Днес се среща се във всички лозарски страни.
Познат е и с наименованията: Отонел, Мотонел, Мускателер Отонел, Мирисавка, Мириславка, Шасла Сейнт Фиакр, Мискет Отонел, Моцонел, Мускат де Кракиунел Тирнаве, Мускат Отон, Мускат Отонел вейс, Отонел Фронтинян, Отонел Мускатали и др.
Ранен винен и десертен сорт: узрява през втората половина на август. Има среден растеж, средна родовитост и среден добив. Добивът варира от 800 до 1200 кг от декар. Развива се добре на дълбоки, леки, хумусно-карбонатни почви на хълмисти терени. Сравнително устойчив е на суша, студ и сиво гниене.
Гроздът е малък (61 до 105 г.), цилиндрично-коничен до сбит. Зърната са средни, сферични, зеленикаво-жълти, понякога с ръждиви петна. Кожицата е тънка, жилава. Месото е сочно, приятно на вкус, със силен мискетов (мускатов) привкус.
В консумативна зрялост захарното съдържание на гроздето е 24 %, при съдържание на титруемите киселини: 5,1 – 8 г./л. Поради малкия грозд и дребните зърна няма голямо значение като десертен сорт, но има голямо значение като сорт за полусухи и сладки вина. Белите сухи вина, произведени от този сорт са висококачествени, с доста интензивен аромат с цветист характер, напомнящ виолетки и индрише, значителна плътност и умерена свежест. Вината се консумират млади. От този сорт се произвеждат и много добри десертни вина.
срок на зреене: 10.IX
Най-разпространеният в миналото сорт грозде в България подходящ за консумация както в прясно състояние така и за производството на вино. Среща се по целия Балкански полуостров под различни имена: Съръ чибук – в Турция (Одринско), Пловдина – Северна Македония и Сърбия, Рошиоара – Румъния, Коплик и Мана Куки – Албания.
Най-характерно за този сорт е, че леторастите растат право нагоре и се втвърдяват в тази форма. Младите пръчки са изправени, обагрени жълтеникаво, с твърда дървесина. От тук идва и турското наименование на сорта – „жълта пръчка“. През 1944 г. този сорт е заемал 600 000 дка, а през 1968 – 120 000 дка. След въвеждането на новите, перспективни за България сортове Каберне Совиньон и Мерло в края на 60-те години, площите, заети от този сорт, рязко намаляват.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Дръжката е средно дълга, дебела, вдървисинена в основата. Зърното е средно едро, но малко, по-дребно от сорта гъмза, лесно се отделя от дръжчицата. Ципата е тънка, крехка, почти не се усеща при ядене, обагрена е розово-червено, а при някои клонове до тъмночервено. Месестата част е сочна, хрупкава с нежен хармоничен вкус. Семката е малка.
От гроздето му се получават обикновени, светлочервени трапезни вина, които са годни за консумация веднага след ферментацията. Памид е подходящ сорт и за купажни вина.
срок на зреене: 15-20.IX
Висококачествен винен сорт, произхождащ от Франция.
Основен сорт за областите Сент Емилион и Померол в района на Бордо, Франция. Разпространен е също и в Италия и много други винарски страни, включително и в България. В България е разпространен главно в Южния лозарски район.
Предпочита леките, но богати почви на наклонени места. Понякога е склонен към изресяване.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, полусбит. Зърно – дребно, сферично, тъмносиньо, с изобилен налеп. Ципата е тънка и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус.
Вината му се отличават с интензивно червен цвят, пълнота, хармоничност на вкуса и богат букет. Отлежалите вина се характеризират с мощен комплексен аромат, в който се откриват нюансите на дъб, захаросани плодове, дим и трюфели.
срок на зреене: 10.IX
Най-разпространеният в света червен винен сорт с произход от района на Бордо, Франция. Според съвременни ДНК анализи, е получен чрез кръстосване на сортовете Каберне Фран и Совинцон Блан. Освен във Франция е разпространен и в Италия, Испания, Португалия, Великобритания, България, Чехия, Украйна, Гърция, ЮАР, Унгария и почти във всички винарски райони по света, Отглежда се във всички лозарски страни и заема около 10% от световните площи с винени насаждения. В България Каберне Совиньон е на първо място между сортовете за червени вина и е райониран, като се отглежда основно в Северния, Южния и Югозападния лозаро-винарски райони.
Синоними: Bordeaux, Bordo, Bouchet, Bouschet Sauvignon, Breton, Burdeaos Tinto, Caberne, Cabernet petit, Cabernet piccolo, Carbonet, Carbouet Castet, Dzanati, Epicier noir, Kaberne Sovinjon, Lafet, Lafite, Marchoupet, Menut, Navarre, Petit Bouchet, Petit Bouschet, Petit Cabernet, Petit Vidure, Petite parde, Petite Vidure, Sauvignon, Sauvignon rouge, Sauvignonne, Vaucluse, Veron, Vidure, Vidure petite и др.
Средно зреещ сорт: гроздето узрява през първата половина на септември. Има силен растеж, висока родовитост и среден добив. Добивът варира от 726 до 1540 кг/дка в зависимост от вариациите и клоновете. Развива се добре по хълмове, на леки песъчливи и хумусно-карбонатни почви. Сравнително устойчив е на суша, студ и гниене.
Гроздът е малък (50 – 100 г.), цилиндрично-коничен, понякога крилат, полусбит или рехав. Зърната са дребни (0,8 – 1,2 г.), сферични, синьо-черни, с изобилен восъчен налеп. Кожицата е дебела и жилава. Месото е сочно, с хармоничен вкус, с безцветен сок.
Използва се за приготвяне на висококачествени червени сортови и купажни вина, шампански виноматериали и сокове. Сортовите вина се отличават с наситен тъмночервен цвят, добра плътност и интензивен аромат на дребни червени плодове – касис, къпина и черница. При отлежаване в дъбови бъчви развиват богат, комплексен аромат, с нюанси на подправки, дъб, шоколад и канела. Обикновено вината разкриват максималните си качества след 3 до 10-годишно отлежаване. Най-известните производители на вина, в които Каберне Совиньон е единствен или основен сорт от купажа са „Chateau Lafite-Rothschild“, „Chateau Latour“, „Chateau Mouton-Rothschild“ и „Chateau Margaux“ от Бордо Франция, както и калифорнийските „Caymus Vineyards“, „Robert Mondavi Winery“, „Heitz Wine Cellars“, „Beaulieu Vineyards“, „Stag’s Leap Wine Cellars“.
срок на зреене: 15.IX
Стар бял винен сорт отглеждан основно в Унгария и България. Насаждения има и в Украйна и Румъния. В България е разпространен главно във Врачанско, Ломско, Пазарджишко и в опитните бази по лозарство.
Известен е и с наименованията: Печски ароматен, Вражда мискет, Твърда тамянка, Печски аромат.
Среднозреещ сорт. Гроздето узрява през първата половина на септември. Има среден растеж, средна родовитост и дава средни добиви. Добивът от декар е около 1000 кг. Устойчив е на гниене, но е чувствителен към суша. Средно устойчив на мухъл, оидиум, паякови акари и ниски температури. Много добре се развива на хълмове с южно изложение на хумусно-карбонатни, глинесто-песъчливи или чакълести почви с лек механичен състав.
Гроздът е среден (145 г.), цилиндрично-коничен, понякога с крило, полусбит. Зърната са средно едри, овални, жълто-зелени с ръждиви петна и редки точици. Кожицата е дебела, крехка. Месестата част е сочна, с хармоничен вкус и силен мискетов вкус.
От гроздето се получават висококачествени бели десертни вина, с прозрачен жълтозлатист цвят, развит букет, хармоничен вкус и траен мискетов аромат. Може да се купажира със сортове с по слаб аромат. Средното съдържание на захари в гроздето е 22,5 г/100 мл, а на киселините – 5,4 г/л.
срок на зреене: 15.IX
Стар местен български винен сорт. Разпространен е в цялата страна. Промишлени насаждения от него има в Сунгурларската и Просенишката долина, Карловския и Варненския район, където е и райониран, и на по-малки площи – в Старозагорско, Сливенско, Ямболско и Врачанско.
Познат е и с наименованията Ромащина (Търновско), Търнова (Шуменско), Синя теменуга (Врачанско), Турска ружица (Сърбия).
Късно зреещ винен сорт с много добра родовитост. Гроздето му узрява през втората половина на септември. Развива се добре и дава добри резултати на скелетни почви по хълмовете. Подходящи за сорта са хълмистите и проветриви терени. Има среден растеж, добра родовитост и среден добив. Склонен е към изресяване. Чувствителен е на гниене. По устойчивост на измръзване този сорт заема първо място сред местните сортове и превъзхожда редица чужди винени сортове. Недостатъчно устойчив на сиво гниене.
Гроздът е средно голям, цилиндрично-коничен, понякога с едно или две крила, полусбит до сбит. Зърната са средно едри, сферични, с приятен вкус и слаб мискетов аромат. Кожицата е средно дебела, жилава, розово-червена, със слаб виолетов оттенък, с восъчен налеп, напръскана с характерни тъмни точици. Месото е сочно, сладко, с приятен мискетов аромат.
Мискет червен е сорт за получаване на висококачествени бели мискетови вина, но гроздето се използва и за консумация в прясно състояние. Гроздето натрупва 18 – 21 % захари, 5,4 – 6 г/куб. дм титруема киселинност, за подобряването на която се прибягва до купажиране с други сортове. Вината имат сламеножълт цвят, хармоничен вкус и приятен фин мискетов аромат. При купажиране със сортовете „Димят“ и „Ризлинг италиански“ се получават прочутите бели сухи евксиноградски вина.
срок на зреене: 20.IX
Бял хибриден винен сорт, селектиран чрез кръстосване на сортовете Димят и Ризлинг Рейнски, във ВСИ „Васил Коларов“ – гр. Пловдив.
Сортът има средна устойчивост на ниски зимни температури и много добра устойчивост на напукване и сиво гниене. Сортът е силно растящ с добра родовитост (средният добив от лоза е 2,38 кг, а от декар 1200 – 1500 кг). Среднозреещ сорт – узрява през втората половина на септември.
Гроздът е малък до средноголям, цилиндричноконичен или крилат, с едно силно развито крило, полусбит. Зърното е дребно, овално, с дебела кожица, жълто-зелено до кехлибареножълто, с дебел восъчен налеп, сочна консистенция и мискетов аромат.
От гроздето се получават висококачествени десертни и полудесертни бели вина – светли, плътни, хармонични, с приятен лек мискетов аромат.
КОМПЛЕКСНОУСТОЙЧИВ СОРТ
срок на зреене: 20.IX
Червен винен сорт грозде, селектиран в България чрез кръстосване на сортовете Мавруд и Мерло от Д.Бабриков и С.Кукунов. Признат е и е райониран от ДСК през 1991 г. Насаждения има и в Австралия и САЩ.
Лозите имат умерен до силен растеж и висока родовитост. От декар се получават 1500 – 2000 кг. грозде. Сортът има повишена устойчивост на студ. Гроздето узрява около края на септември и има висока захарност.
Гроздът е голям до много голям, коничен, разширен в основата, понякога с крила, средно плътен. Зърното е дребно, овално, сладко-кисело, със сочна консистенция. Кожицата е тънка, жилава, обагрена в тъмно червено до черно-виолетово, покрита с восъчен налеп. месото е сочно, с неутрален вкус.
От сорта се произвеждат висококачествени червени вина. Те съзряват бързо и са годни за консумация още в годината след гроздобера. Имат плътен рубиненочервен цвят, слаб плодов аромат и хармоничен вкус, по който много приличат на добрите маврудови вина.
срок на зреене: 20.IX – 5.X
Селекциониран в Институт по лозарство и винарство – Плевен от Й. Иванов, В. Вълчеви и Г. Петков, чрез кръстосването на сортовете Букет и Вилар блан. Утвърден е през 1976 г.
Разпространен е основно в Северен лозаро-винарски район. Лист - средно голям, триделен, овален, слабо нарязан, гладък, отдолу слабо четинест.
Грозд - средно голям (13.6/7.8 cm), цилиндрично-коничен, сбит или полусбит, с тегло от 150 до 160 g.
Зърно - дребно (12.8/12.0 mm), почти сферично, с тегло от 1.6 до 1.8 g. Кожица - тънка, жилава, тъмно-синя, с обилен восъчен налеп. Консистенция - сочна. Вкус - хармоничен.
Сторгозия е къснозреещ червен винен сорт. Лозите са със силен растеж, с редовна висока родовитост и добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Практически е устойчив на мана, оидиум и сиво гниене. В благоприятни години за развитието на цитираните заболявания е необходимо да се извърши двукратно третиране срещу тези болести. Лозите имат повишена устойчивост на ниски зимни температури и висока възстановителна способност, поради което сортът може да се отглежда при различни стъблени формировки. Поради високата родовитост натоварването на лоза трябва да бъде около 20 – 30 зимни очи, при което се получава по 4 – 5 kg грозде от лоза. Сорт Сторгозия се развива и плододава добре, присаден на подложките Шасла х Берландиери 41Б и Берландиери х Рипария СО4.
Сорт Сторгозия е типично винен. Гроздето му натрупва от 22 до 24 % захари, а в години с благоприятна есен (топла и продължителна) – до 25 – 26 % захари. Титруемите киселини са в границите от 7 –9 g/dm3. Получените вина са с интензивночервен цвят, свежи, с приятен пладов аромат, плътни, екстрактивни. Гроздето е подходящо за производство на обикновени червени вина. В години, когато натрупва много захари, могат да се произвеждат и висококачествени десертни вина.
срок на зреене: 5.X
Получен е чрез кръстосването на сортовете Мискет хамбургски и Вилар блан от Й. Иванов и В. Вълчев. Утвърден е през 1976 г.Разпространен е основно в Северен лозаро-винарски район.
Лист - средно голям до голям, петделен, средно нарязан, гол. Горните врязове са средно дълбоки, отворени. Долните врязове са плитки (едва забележими), отворени. Опашният вряз е отворен, сводест, тесен, с остро дъно.
Грозд - средно голям (15.3/9.4 cm), цилиндрично-коничен, често разклонен, рехав, с тегло от 200 до 220 g.
Зърно - средно едро (14.7/13.4 mm), овално, с тегло от 2.0 до 2.4 g. Кожица - дебела, еластична, жълтозелена до златистожълта. Консистенция - сочна. Вкус - хармоничен, приятно мискетов.
Къснозреещ бял винен сорт. Гроздето узрява през първата половина на октомври. Лозите са с умерен до силен растеж, добра родовитост и добив. Не е склонен към изресяване и милерандаж. Практически е устойчив на мана и сиво гниене и е с много добра устойчивост на ниски зимни температури. Лозите могат да се отглеждат на различни стъблени формировки, като при резитбата се оставят къси плодни звена - чепове и стрелки. Сорт Мискет кайлъшки се развива и плододава добре, присаден върху всички подложки разпространени в страната.
Сорт Мискет кайлъшки е типичен винен сорт. При нормално натоварване и добро отглеждане гроздето натрупва 19-22 % захари и титруема киселинност 7-9 g/dm3. Гроздето е подходящо за производство на бели естествено пенливи вина и на оригинални десертни вина.
