"Производство и търговия с Овощен и Лозов Посадъчен Материал - Висококачествена Продукция По ЕВРОПЕЙСКИ СТАНДАРТ"
Много ранен, безсемен десертен сорт. В условията на Южна България консумативната зрялост на гроздето настъпва в първата десетдневка на м. август (7-10.08.). Ражда редовно и по много. По родовитост не отстъпва на Кардинал и Хамбургски мискет.
Гроздовете са големи, крилати, рехави и с много добре изравнени зърна. Зърната са много големи (25,6/19,9 мм), овални, с тегло от 6,5 до 7,5 г. Кожицата е дебела, но крехка, оцветена в кехлибарено-жълт цвят. Месото е твърдо, хрупкаво с много приятен вкус. При консумативната зрялост на гроздето съдържанието на захари е над 16 %, а титруемите киселини – 6,1 г/ куб. дм. Реже се само на чепове. Ако се претовари пак успява да изхрани, но закъснява. При нормално натоварване гроздовете са едри - около килограм - рехави.
Студоустойчивост – нормална за десертните лози. Не се забелязва милерандаж. Третира се с препарати както и останалите.
Гроздето от сорта се отличава с много добра транспортабилност, отличен търговски вид и вкусови качества.
На сравнителен конкурс между всички безсеменни бели десертни сортове в България сортът Афродита е класиран на първо място с бал 8,5 (по 10-то балната система). А при международно изпитване на безсемени десертни сортове през 1999 г. в Италия от 14 безсемени сортът Афродита се класира на първо място с добив 5 000 кг от декар на 3-та година, при капково напояване. Патентован е в Италия и Швейцария. В Египет са създадени над 1 000 дка лозя от него.
срок на зреене: 1-10.VIII
Получен от кръстосването на сортовете Италия и Янтър. Утвърден е през 1974 г. Разпространен е на по-големи площи главно в района на Пловдив и Плевен, както и в други региони на страната.
Листът е средно голям, петделен, дълбоко нарязан, лъскав, гол. Опашният вряз е широко отворен. Главните нерви са голи, към средата са слабо прегънати надолу, подобно на сорта Болгар (характерно). Дръжката на листа е средно дълга, виненочервена, на ивици.
Гроздът е средно голям, коничен, понякога крилат с едно крило, полусбит до рехав. Първите му разклонения са голи, без зърна. Дръжката му е дълга, в основата вдървесинена, жилава. Всеки грозд е с изравнени по големина зърна. Средната маса на един грозд е от 250 до 300 г.
Зърното е едро до много едро, продълговато, слабо заострено двустранно към върха и към основата. Кожицата му е средно дебела, жилава, жълто-зелена до кехлибарена. Консистенцията му е месеста, сочна. При пълна зрелост вкусът му е неутрален, приятно хармоничен. При недостатъчна зрелост е тревист, леко тръпчив. В едно зърно има по 1-2 семена. Средната маса на едно зърно е 4-5 г.
Сортът Супер ран Болгар спада към групата на много ранните сортове. Гроздето му узрява през първото десетдневие на август.
Лозите са силно растящи, с добра родовитост. Плододава добре и от чеповете. При поливни условия най-подходяща за него е формировката стъблен Гюйо с 2 плодни пръчки с по 10-12 очи и 4 чепа с по 2 очи. Средният добив от лоза е 6-7 кг, а от декар - около 1 500 кг. Подходящ е и за асмовидно отглеждане.
Супер ран Болгар не е склонен към милерандаж, но при неблагоприятни години се наблюдава изресяване. Чувствителен е на мана и оидиум. Гроздето му е практически устойчиво на сиво гниене. След узряване то се запазва дълго време върху лозите свежо, без да завяхва. Този сорт грозде е по-студоустойчив от сортовете Кардинал и Болгар, но се поврежда значително при ниски зимни температури и няма добра възстановителна способност. Най-високи добиви и качествено грозде се получават, когато се отглежда върху подложката Берландиери X Рипария SO4 на плодородни и топли почви и при напояване.
По механичен състав на гроздето Супер ран Болгар е типичен десертен сорт. Има нисък процент на чепките, кожиците и семената. При физиологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е 15-16%, а на титруеми киселини - 5-6 г/л. Гроздето има много добра транспортабилност.
Сорта Суперран Болгар може да се отглежда успешно и в райони с надморска височина до 800 м.
срок на зреене: 10.VIII
Получен при кръстосването на сортовете Войводово 4 и Май 3. Листът е средно голям, петделен, понякога триделен, отгоре почти гладък, гол. Опашният вряз е отворен, лировиден, с остро дъно. Често листът е извит надолу поради пречупването на главния нерв към средата (характерно). Дръжката на листа е средно дълга.
Гроздът е средно голям, коничен, рехав. Дръжката му е дебела, жилава. Средната маса на един грозд е от 400 до 450 г.
Зърното е много едро, продълговато. Кожицата е средно дебела, крехка, жълто-зелена, а при добро огряване - кехлибарена. Консистенцията е месеста, хрупкава. Вкусът е приятен, неутрален. В едно зърно има по 2 семена. Средната маса на едно зърно е 7,5-8 г.
Надежда се отнася към групата на много ранните сортове грозде. Гроздето му в района на Пловдив узрява през първата половина на август. Лозите са силно растящи, с добра родовитост и добивност. При формировка омбрела коефициентът на родовитост е 1,32. Средният добив от лоза при тази формировка е около 8 кг, а от декар - около 2000 кг. Изисква смесена резитба с плодни пръчки с по 12-14 очи и чепове с по 2 очи. Подходящ е за асмовидно отглеждане.
Сортът Надежда не е склонен към изресяване и милерандаж. Подходящи за него са подложките Шасла X Берландиери 41 Б и Берландиери X Рипария СО4. Устойчивостта на лозите към мана и оидиум е в границите на останалите десертни сортове. Най-добре се развива и плододава при богати, плодородни почви и напояване.
По механичен състав на гроздето Надежда е типичен десертен сорт. Има висок процент на зърна в грозда и нисък на кожица и семена в зърната. При технологична зрелост на гроздето съдържанието на захари е от 16 до 17,1%, а на титруеми киселини - 6,5 г/л. Гроздето е с много добра транспортабилност, като запазва добре външния си вид.
Сортът Надежда притежава изключително добри биологични и стопански качества. Има ран срок на узряване с висока родовитост и добивност. Гроздовете са типично десертни с много едри и изравнени зърна. Засега той превъзхожда по едрина на зърната си най-ранните сортове, в това число и Суперран Болгар. Подходящ е за отглеждане при надморска височина до 700 м.
срок на зреене: 10.VIII
Получен от кръстосването на сортовете Италия и Янтър. Листът е средно голям до голям, дълбоко нарязан, петделен, гладък, гол. Опашният вряз е отворен, сводест, при по-старите листа лапите са слабо прегънати надолу. Дръжката на листа е средно дълга.
Гроздът е средно голям до голям, коничен, най-често крилат, разклонен, рехав. Първите му разклонения към основата са голи, без зърна (характерно). Дръжката му е средно дълга, често до първото разклонение виненочервено оцветена. Средната маса на един грозд е между 220 и 300 г.
Зърното е едро до много едро, продълговато, почти цилиндрично, понякога с прищипване в средата (пашкулообразно). Кожицата му е дебела, крехка, жълто-зелена. Консистенцията му е месеста, сочна. Вкусът му е неутрален с тревист привкус при непълна зрелост. Средната маса на едно зърно е 6-7 г. В едно зърно има 1-2 семена.
Сортът Плевен се отнася към групата на много ранните сортове. Гроздето му узрява в началото на август.
Лозите са силно до буйно растящи, със задоволителна родовитост. Плододават по-добре при стъблена формировка и смесена резитба с плодни пръчки с по 10-12 очи и няколко чепа с по 2 очи. Добивът от лоза е 4-5 кг, а от декар - от 800 до 1000 кг.
При много буен растеж на леторастите и хладна пролет сортът Плевен е склонен към изресяване. Подходящ е за асмовидно отглеждане. Не е устойчив на мана и оидиум. При повишена почвена и въздушна влажност и след дъжд при узряване е склонен към напукване на зърната и към сиво гниене. Не е устойчив на ниски зимни температури. За предпочитане е да се отглежда на средно богати, леки и топли почви. Има добър афинитет с подложките.
По механичен състав на гроздето Плевен е типичен десертен сорт. Броят на зърната в един грозд е 45-54. При консумативна зрелост съдържанието на захари в гроздето е от 15 до 17%, а на титруеми киселини - 6 г/л. Гроздето понася добре транспортиране.
Този ранен едроплоден десертен сорт грозде може да се отглежда при надморска височина до 800 м.
срок на зреене: 10.VIII
Rумънски сорт бяло десертно грозде, създаден от кръстосване на сортовете Кардинал и Болгар. Гроздът е голям, коничен. Зърното е много едро, продълговато. Кожицата е дебела, жилава, жълто-зелена. Консистенцията е месеста и много вкусна. Има добър търговски вид. Лозата е със средна устойчивост към измръзване и заболявания. Издържа на транспорт и продължително съхранение.
Тегло на грозда 600-700гр. Тегло на зърното 10-12гр.
Добив от декар 2000-3000
срок на зреене: 20.VIII
Сортът е получен от кръстосването на SV 12375 x Мискет плевенски през 1983 г. в Опитното поле на ИЛВ-Плевен.
Грозд – голям до много голям (19,50/14,20 cm) със средна маса 500-550 g.
Зърно – едро (19,50/13,20 mm), продълговато, яйцевидно, жълтозелено до кехлибарено с червеникав оттенък. Кожицата е средно дебела, сравнително крехка с обилен восъчен налеп. Консистенцията на зърното е сочно-месеста, вкусът е неутрален, хармоничен, леко свеж. Масата на 100 зърна е 650,0 g.
Гроздето притежава висока транспортабилност. „Плевенски фаворит“ може да се причисли към групата на ранозреещите десертни сортове. При условията на Плевен гроздето узрява през втората половина на август. Лозите са с повишена устойчивост на ниски зимни температури до -25 градуса по целзий, мана (1-2 бала) и оидиум (1-2 бала). При консумативна зрялост гроздето съдържа 17.9 % захари и 6.5 g/dm3 титруеми киселини.
срок на зреене: 20.VIII - 25.VIII
Бял хибриден десертно - винен сорт грозде получен от българо-съветски колектив в резултат на съвместна работа на Института по лозарство и винарство в Плевен и Всеруския НИИХ в Новочеркаск, чрез сложна междувидова хибридизация („Мискет хамбургски“ х „Сейв Вилар 12 375“) х („Заря Севера“ х „Мискет хамбургски“). Селекционният процес е започнал през 1963 г. Утвърден е като нов и оригинален сорт със заповед 145 от 24 януари 1983 г. на Националния Аграрно-промишлен Съюз и е засаден върху малки площи в района на Плевен. Застъпен е на малки площи в Плевенска и Русенска област.
Лозите са средно до силнорастящи. Предпочита смесена резитба. Поради повишената му устойчивост на ниски зимни температури сортът е много подходящ за стъблено отглеждане. Сортът Дружба не е склонен към изресяване и милерандаж. Лозите са практически устойчиви на мана, но са чувствителни към оидиум. Гроздето е практически устойчиво на сиво гниене. Гроздето узрява в края на юли. Сортът се отличава с висока родовитост и добивност. Добивът от лоза е 4,697 кг, а от декар – 1408 кг.
Гроздът е средноголям (232 г.), цилиндричноконичен със силно развито крило, полусбит до рехав. Зърното е средноедро (4.01 г.), овално, жълто-зелено до кехлибареножълто, със силен восъчен налеп, често със загар. Кожицата е тьнка и здрава, консистенцията е сочна, а вкусът – хармоничен с приятен мискетов аромат. Натрупва захари до 21 %, а киселините са 6.5 г/л.
Гроздето на сорта Дружба е подходящо за консумация в прясно състояние и за преработка, за приготвяне на безалкохолни напитки и на доброкачествени трапезни и десертни вина. Сортовите вина са със сламенобял цвят, леки, пивки, с хармоничен мек вкус и нежен мискетов аромат.
срок на зреене: 20-30.VIII
Бял десертен раннозреещ сорт грозде Селектиран е през 1961 г. в Института по лозарство и винарство гр. Плевен от Й.Иванов, В.Вълчев, К.Стоев и З.Занков чрез кръстосване на сортовете Италия и Янтар. Утвърден е от през 1982 г. Разпространен е на малки площи в почти всички лозарски райони на България.
Гроздовете са средно големи, конични, често крилати с едно крило, полусвити до рехави. Зърната са много едри, с продълговатоцилиндрична форма и към върха заоблени. Кожицата е дебела, еластична, жълто-зелена до кехлибареножълта, с дебел слой восъчен налеп. Консистенцията е месеста, сочна. Вкусът е приятен и хармоничен, с лек мискетов аромат.
Брестовица е едроплоден, ранозреещ десертен сорт грозде. Гроздето му узрява през втората половина на август. Той е силно растящ, с добра родовитост и висока добивност. Склонен е към изресяване и милерандаж. Особено чувствителен е към оидиум. Лозите са слабо устойчиви на ниски зимни температури. Гроздето е сравнително устойчиво на напукване и сиво гниене. За Брестовица са подходящи по-богати и дълбоки, леки по механичен състав почви при поливни условия.
Гроздето е устойчиво за транспортиране и съхранение. Сортът има ценни стопански качества и е включен в Националната сортова листа на България като основен за производство на десертно грозде.
В технологична зрелост съдържанието на захари в гроздето е между 18 и 20%.
срок на зреене: 25.VIII - 5.IX
Червен безсеменен десертен сорт грозде с произход от Молдова
Получен е чрез кръстосване на сортовете „Кардинал“ и „Кишмиш розов“. Създаден е в Молдовския научноизследователски институт по лозарство и винарство. Разпространен е в Молдова и Украйна, главно в Средното Поволожие.
Средно ранен сорт. Гроздето му узрява в края на август – началото на септември. Лозите са от средно до силно растящи. Издръжлив на ниски зимни температури, устойчив е на оидиум.
Гроздът е средно голям до голям, коничен, разклонен, средно плътен и рехав. Масата на гроздовете е от 200 до 600 g. При добри условия на отглеждане гроздовете имат тегло над 1 kg. Зърната са средни по големина, удължени. Масата на зърното достига от 2,4 до 4 g. Месото е плътно. Консистенцията е месесто-сочна, сладка, с лек мискетов аромат. Семена няма. Кожицата на зърното е средно дебела, крехка, златисто-розова и розово-червена, с фин восъчен налеп.
Висококачествен безсеменен и високодобивен сорт. Съдържанието на захари е от 17 до 21 %, а на киселините – 6 – 7 g/dm3. Има добра транспортабилност. Гроздето може дълго време да се запази свежо. Сортът е универсален, годен за прясна консумация, за сушене и за производство на вино.
срок на зреене: 10-20.IX
Бял десертен и винен къснозреещ сорт грозде. За негова родина се счита Египет.
Познат е и с имената: Пане мюске, Москателон, Цибибо, Саламана, Москател де Малага и др.
Разпространен е във Франция, Испания, Тунис, Гърция и Италия, и в други лозарски страни.
Гроздът е средно голям до голям, коничен, разклонен, силно рехав. Зърната са средно големи до големи, кръгли и овални, жълто-зелени, при пълна зрялост – жълти, матови с кафяв загар. Кожицата е плътна. Вътрешността е месеста и сочна. Има хармоничен вкус и приятен мискетов аромат.
Гроздето е устойчиво на транспорт и съхранение. Освен за пряка консумация се използва за производство на гроздов сок, компоти и стафиди.
срок на зреене: 20.IX
Вид десертен сорт грозде, той е най-ценният десертен сорт грозде в Бълфария, гроздето на който се използва главно за прясна консумация. Има произход от Мала Азия. Широко разпространен в България, Гърция, Турция, Италия, Испания и Австралия.
Познат е още с имената: Карабурну, Афуз Али, Датие де Бейрут, Болгар, Алепо, Розаки, Розакия, Розети, Реджина и др.
Най - добре плододават лозите, които се отглеждат на дълбоки, свежи, хумусно-карбонатни чернозем на льосова основа, канелено-горски и алувиално-наносни почви.
Нападат се от гъбни болести, неприятели и не са устойчиви на ниски зимни температури. При неблагоприятни климатични условия по време на цъфтежа се появяват милерандаж и клейстогамия.
Отличава се с големи до много големи конични, крилати, полусбити до рехави гроздове. Зърната на този сорт грозде са много големи, продълговато-цилиндрични, понякога яйцевидни, хрупкави, с хармоничен вкус. Кожицата е дебела, здрава, но не е жилава, кехлибареножълта, понякога с ръждиви петна по огряваната от слънцето страна.
Опитите, проведени в България, показват, че под влияние на вегетационните поливки добивът от сорта Болгар се увеличава с 24 – 200 процента.
срок на зреене: 30.IX
Бял десертен сорт, селектиран в Италия през 1911 г. от Луиджи и Алберто Пировано, където има по-значително разпространение. Кръстоска на сортовете Бикан и Мискет Хамбургски. Разпространен е в почти всички лозарски страни, но не е водещ сорт. В България се среща на малки площи във всички лозарски райони.
Известен е и с имената: Италиански мускат, Мускат Италия, Пировано 65, Голдони.
Лозите са силно растящи със средна родовитост. Лозите се нападат от гъбни болести и неприятели. Чувствителни са на ниски зимни температури. Склонен е на изресяване.
Италия е късно зреещ сорт. Гроздето узрява през втората половина на септември.
Гроздът е среден до голям (17,9/10,6 см), коничен, полусбит, понякога разклонен. Средната маса на един грозд е 210 – 420 г. Зърната са много едри (23,8/20,6 мм), продълговати с изпъкнали страни. Кожицата е тънка, жилава, златистожълта, понякога с ръждиви петна от огряната от слънцето страна, с изобилен восъчен налеп. Консистенцията е месесто-сочна, с хармоничен силен мискетов вкус.
Италия е типичен десертен сорт. Гроздето му натрупва достатъчно захари (16 – 18 %) при умерено съдържание на титруеми киселини (5 – 6 г/дм3). Издръжлив е на дълъг транспорт и съхранение.
срок на зреене: 30.IX
Бял сорт получен чрез кръстосването на сортовете Мискет хамбургски и Вилар блан от В. Вълчев и Й. Иванов. Утвърден е през 1976 г.
Разпространен е в Северен лозаро-винарски район и като отделни лози в другите лозаро-винарски райони.
Лист - средно голям, три-петделен, гладък, слабо нарязан, с извита надолу периферия, слабо четинесто-мъхнат. Горните врязове са плитки до средно дълбоки, отворени. Долните врязове са плитки във вид на остър ъгъл. Опашният вряз е отворен, сводест, с плоско дъно.
Грозд - средно голям (16.2/10.1 cm), коничен, рехав. Средно тегло - 250 g.
Зърно - средно едро (18.4/16.7 mm), овално. Кожица - тънка, крехка, зеленикаво-жълта до кехлибарена. Консистенция - месесто-сочна. Вкус - хармоничен, слабо мискетов.
Гроздето узрява през първата половина на септември. Лозите са с умерен растеж, висока родовитост и добив. Практически е устойчив на мана и е с повишена устойчивост на оидиум, сиво гниене и ниски зимни температури. Може да се отглежда при различни стъблени формировки, като се оставят при резитбата къси плодни звена - чепове и стрелки. Сорт Наслада се развива и плододава добре, присаден върху всички подложки, разпространени в страната.
Гроздето от сорт Наслада е подходящо за двустранно използване – като десертно и винено. В технологична зрялост съдържанието на захари е 18-20 % при титруема киселинност 7-8 g/dm3 . Може да се използва за производството на обикновени бели вина.
